Украйна и Западът навлязоха във важeн етап. Маркира го новината

Оръжие, което да преобърне войната? Една опасна илюзия.

Украйна и Западът навлязоха във важeн стадий. Маркира го новината от 25 септември, че първите американски танкове „ Ейбрамс “ са предадени на Киев. Става дума за доставките на западни оръжия, с които доста хора свързваха и не престават да свързват вярата освен за пробив в украинското контранастъпление, почнало през лятото, само че и за победа в нейната освободителна война.

В англоезичните медии, а и отвън тях, такива оръжия се назовават " silver bullets " или " game changers " (променящи хода на събитията). Танковете " Ейбрамс " скоро ще бъдат последвани от американски ракети ATACMS за наземните пускови установки M142 HIMARS и M270 MLR, евентуално и от немски крилати ракети " Таурус ", а към Нова година също от американски изтребители F-16 от Дания, Нидерландия и други страни.

Дългият път от „ Джавелин “ до F-16

Всичко това се предлага в хомеопатични дози, т.е. в доста дребни количества, с стеснен обхват или, както в тази ситуация с танковете, без секретната свръхздрава ризница. Една от главните аргументи е преекспонираният боязън по какъв начин ще реагира на това Русия. Москва неведнъж е предупреждавала за " червени линии ", които Западът след това въпреки всичко пресича, въпреки и постепенно. За това закъснение обаче украинците от дълго време заплащат ужасяваща цена в човешки животи.

А урокът трябваше от дълго време да е теоретичен. Украйна искаше от Съединени американски щати противотанкови системи „ Джавелин “ още по времето, когато Русия анексира Крим и организира необявена инвазия в Донбас. Киев ги получи обаче едвам през 2018 година. Наред с другото, тези оръжия помогнаха да се удържи първото нахлуване на съветската войска против Украйна, осуетявайки съветския „ блицкриг “.

След откритото съветско навлизане Киев отправяше от ден на ден претенции, които Западът не бързаше да извърши. Такъв беше казусът с ракетните системи HIMARS, с немските танкове „ Леопард “ и „ Мардер “, английските ракети „ Сторм Шедоу “ и самолетите F-16.

Киев разчита на западни муниции, само че и на лични разработки

Системите HIMARS, да вземем за пример, оправдаха в цялостна степен огромните упования. Именно те помогнаха на Украйна да си върне огромни територии в Харковска и Херсонска област. Ракетите „ Сторм Шедоу “ също могат да претендират да са „ гейм чейнджър “ - изключително след неотдавнашните удари по Крим.

И ето ни към този момент към края на листата с желаните оръжия. През идващите месеци Украйна ще получи съвсем всичко, което е поискала. Какво следва? Ще спре ли Украйна да желае нови оръжия? Разбира се, че не. Все още има потребност от доста неща, а главното са боеприпасите за доставените системи и за новите, които би трябвало да заменят унищожените.

Роман Гончаренко

Но те няма да са оръжия в смисъла на „ гейм чейнджър “, на които се разпореждат очаквания да трансформират хода на войната. Поне не, до момента в който в листата на Киев не се появят нови стремежи. Започващата през 2024 година акция за президентските избори в Съединени американски щати ще забави темпото на военната помощ, тъй че администрацията на Джо Байдън в този момент отваря последните шлюзове.

Променено отношение на украинците към войната

Но хубаво или неприятно е, че се разпореждаха огромни очаквания на тези оръжия, които могат да трансформират хода на войната? Дали те помогнаха на Украйна да издържи или по-скоро сътвориха рискова заблуда за допустима бърза победа? Не доведоха ли те до отчаяние? И двете. Но е добре, че тази религия към този момент отминава. Тя няма да изчезне изцяло, само че ще отслабва. За украинското общество ще бъде тежко тестване да продължи да се бори, без да вижда на хоризонта някакво алегорично оръжие.

Отношението към войната към този момент е по-трезво. Украйна разбра, че ще успее да победи не с помощта на някакво поразяващо оръжие, а на постоянното доставяне на армията с всички типове оръжейни системи, в това число и с тези, които сама създава, като да вземем за пример украинските морски дронове. Западът, от своя страна, би трябвало да подсигурява, че потокът от муниции няма да спре. Войната няма да свърши бързо, само че в този момент Украйна ще я възприема по друг метод - с още по-голяма вяра в личните си сили.

***

Вижте и това видео на Дъждовни води: